От архива
Хора сме, а не чували с картофи
Колелата дрънчат по релсите, а пълната лелка отсреща те гледа злобно така сякаш си й изял закуската. Дъни бясна чалга, до теб са впити костюмар и разголена ученичка, а стара баба едва държи чантите с покупки. Пребродила е цяла София, за да си ги купи само защото в нейния квартал са с десет стотинки по-скъпи. В същия миг, сред концерт от ругатни, трамваят рязко спира и с театрален жест старицата изпуска ценните торбички, а съдържанието им весело се разпилява по пода и сред краката на изнервената и бързаща за работа тълпа.
Говорещият по мобилния си телефон ватман, рязко прекратява разговора и започва щедро да ръси звучни попръжни по засяклата му пътя кола, а картофите, които вози, слагат още по-намусена маска на лицата си и се чудят каква ли гадост ще им се случи още днес. Подобна случка е преживявал всеки столичанин, дръзнал да се качи на трамвая или тролея в София. Пътуването с автобусите на градския транспорт пък е още по-рисковано.
Но вече може да си отдъхнем спокойно, защото...
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗