Тъкмо си мислех да издам пътеписа “До Чикаго, без назад” и Таня (дъщеря ми) каза, че като награда за дипломирането й (Таня вече е доктор на юридическите науки от DePaul University в Чикаго и успешно взе бар изпита да практикува право в Илинойс - бел.ред.) поиска пътуване до Родината. Нали скромността краси човека, та тя пожела да включим и Италия. Напълних дисагите и потеглих с мъжа ми за Чикаго. В Чикаго Таня ме попита какъв багаж да вземе за България. Казах й, че ще вземем една голяма празна кошница и ще я напълним с разочарования. Да, ама не. И така, дрогирана с хапчета, мъчейки се да преодолявам фобията си от летене със самолети, като зомби кацнах в София след 22 годишно отсъствие. Милите роднини и приятели, които ни посрещнаха на летището, криеха потреса от променената ми визия зад големи букети с цветя.