/КРОСС/ Днес отбелязваме Игнажден - за първи път на 19, а не на 20 декември, както досега. Тази година църквата премести празника с ден по-рано, защото според църковния устав, когато 20 декември се пада в неделя преди Рождество Христово, Игнажден се измества в събота. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за начало на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец или Полазовден.Игнажден означава „пламенен ден", затова днес именници са Игнат, Огнян, Огняна, Пламен и Пламена. С Игнажден започват коледните празници. Църквата премести Игнажден с ден напред в календараЗа Игнажден са характерни два обичая - полазник и първата кадена вечеря, с която започва подготовката за коледните празници. На този ден е много важно кой пръв ще влезе в дома на всяко семейство, разказа пред Дарик етнографът Иглика Мишкова. „Вярва се, че ако човекът е работлив, добър, имотен, ще донесе по някакъв начин и ще обезпечи здравето и плодородието в този дом, който посещава", сподели тя. Игнажденската вечеря е постна, а най-важният елемент в нея е хлябът.„Хлябът е безкръвното жертвоприношение. Донякъде декорациите на игнажденските хлябове повтарят декорациите, които се правят на хлябовете, които се правят за Бъдни вечер. Трапезата задължително се прекадява от най-възрастния мъж в семейството