/КРОСС/ - Г-жо Петкова, газовата връзка с Турция, която се бави от 2009 г., изведнъж се забърза с идването на турския премиер Ахмет Давутоглу. Смятате ли, че това е отпушване на този проект? - До момента имаше забавяне не само при тази връзка, а и на интерконекторите с Румъния, Сърбия, Гърция. Усилено работим, защото изграждането на свързаност със съседите е приоритет. Очакваме предпроектното проучване на газовата връзка с Турция в началото на 2016 г., то ще ни даде яснота за техническите и за финансовите параметри. Ако всичко върви по график, в края на 2019 г. интерконекторът вече ще е изграден. - Кое ще стане по-бързо - газовата връзка с Гърция или тази с Турция?- Иска ми се и двете да станат бързо. Предвиждаме гръцката връзка да се изгради до втората половина на 2018 г., малко по-рано от турската. - Газовият хъб, когато бе обявен на срещата на енергийните министри в Бояна, звучеше леко несериозно. Тъкмо Русия бе спряла „Южен поток" и отворила „турския". Какво ще кажете 10 месеца след това?- През февруари за много хора идеята звучеше не много реалистично. Но за няколко месеца разработихме техническия вариант и финансовите параметри, представили сме ги пред ЕК. Хъбът е включен в проектите от общ интерес за ЕС. За да се случи той, в България са налице много предпоставки и първата е стратегическото географско положение на страната ни. България е естественият път, през който минават потоците на природен газ от изток и от юг