Еми Барух, Дойче Веле Самотните гласове в гласовита България говорят открито, почтено и честно. В един рядък за националната акустика регистър. Техният лад е необичаен в общата тоналност на публичното говорене, но е извънредно важен сред какофонията от оратории, речитативи и хвалебствени припеви, които звучат от всички тиражни канали за масова пропаганда и агитация. Нека не забравяме техните думи, защото именно те са знак, че моралната катастрофа в страната не е успяла докрай, че все още има свободни личности, свидетели и съдници на пошлата публичност, в която се търкаляме. Ето някои ...