Тази седмица започва раздаването на Нобеловите награди. Първи ще бъде награден някой лекар или физиолог – с наградата за медицина и физиология. А последен – някой икономист. Което е по някакъв начин символично. На първо място здравето. Ех, здравето...Но накрая все пак - за капак - остават парите. Парите. Най-добре се смее, който се смее последен. В Нобеловата седмица най-добре ще се смеят парите. Тюх, брех, да му се не види! Все не ми се вярва, че живеем във Времената на Парите – и все тоя оголен и притеснителен факт се забива в сляпото петно на ретината ми. Но някъде там – по средата ще дадат и Нобеловата награда за литература. Или нея я даваха отделно? Както и да е. Аз като писател често и лакомо мисля за нея. И се усмихвам като всяко куче, което ближе олио през зеленото стъкло на бутилката (едновремешната бутилка!); като всяко циганче, което яде мислено толумби през синьото стъкло на витрината. Знам, че българите не сме дорасли за такива награди. И знам защо. Защото...