Есенният политически сезон стартира със серия от пукнатини по доскоро монолитната фасада на ГЕРБ.  Значими промени на обществените нагласи в поне пет  основни за управляващото мнозинство направления, регистрира септемврийското национално представително проучване на агенция Алфа Рисърч.
  • За първи път от мандата на настоящото правителство почти всеки втори българин (45%) декларира негативно отношение към дейността на кабинета. Привържениците му спадат до 18%.
  • Също за първи път недоверието към премиера Борисов надхвърля  доверието  – 37%:32%.
  • Девет от дванадесетте ключови политики на правителството се определят като неуспешни. Над  70 на сто са недоволните от икономическата, социалната, здравната и подоходната политиката. Спад е налице и в личния рейтинг на почти всички министри. Изключение прави инфраструктурната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която бележи феноменален ръст в рейтинга си.
  • Влошават се оценките за бизнес средата. Делът на хората, според които в страната се налагат такива правила за правене на бизнес, които дават шанс само на близки до властта кръгове и фирми нарастват до 67%.
  • Спадът на доверието към ГЕРБ води до поредната вълна на разочарование от политиката и политиците. Намалява желанието за  гласуване, нараства несигурността в избора. Свиват се твърдите ядра на всички традиционни партии. Вотът започва да се определя във все по-голяма степен от конюнктурни и извънполитически фактори.
Обществени нагласи към правителството, министрите и управленските политики След едногодишен период на относителна стабилност, доверието към правителството  търпи сериозна криза. Септемврийското проучване регистрира както спад в твърдите му привърженици (от 22% на 18%), така и рязко покачване на недоволството от водената политика.  12% ръст в негативните нагласи към настоящия кабинет  само за едно тримесечие, Алфа Рисърч не е регистрирала  до този момент. От встъпването му в длъжност като премиер до сега, определящите се като  симпатизанти на Б. Борисов падат два пъти ( от 60 на 32 на сто). През септември министър-председателят събира  повече критици, отколкото поддръжници (37%:32%). Най-силна е загубата на доверие в областните градове и селата,  сред пенсионерите и земеделските стопани. В по-малък мащаб критичните настроения  започват да доминират също така и сред държавната администрация, свободните професии, малкия и среден бизнес. От всички политики на кабинета само инфраструктурната печели симпатиите на мнозинството от българите (60%). От своя страна, Лиляна Павлова е единственият министър, еднозначно  определян от общественото мнение като успешен. От януари до септември тя трупа всяко тримесечие по десет процента ръст в одобрението  си и в момента е най-харесваният политик  на ГЕРБ в изпълнителната и законодателната власт.  Николай Младенов (6.9%) и Томислав Дончев (5.8%) са другите двама министри, които имат по-значим позитивен баланс  в оценките за дейността си, макар и на по-ниски нива. Най-значим е спадът в личния рейтинг и съответно, най-високо е неодобрението към  министрите,  чиито ресори засягат пряко преобладаващата  част от българските граждани  –  Симеон Дянков (спад  14%), Десислава Атанасова (спад  10%), Цветан Цветанов  (спад 7%), Тотю Младенов (спад  5%).  За гражданите критичният фокус в дейността на кабинета е политиката по доходите, която 86% определят като неуспешна. Респективно, Симеон Дянков и Тотю Младенов са министрите, които събират най-много слаби оценки. Десислава Атанасова и здравната политика е следващата „двойка”, при която е налице висока степен на съвпадение  между  негативна оценка  за водената политика и недоверие към ресорния министър. Икономическата, селскостопанската и образователната политика са следващите три, от които българските граждани са най-недоволни. Министрите Мирослав Найденов, Делян Добрев и Сергей Игнатов успяват обаче да запазят по-добри лични позиции в обществените нагласи в сравнение с оценката за техните сектори и водените политики. Интересен е и развоят в отношението към  една от ключовите фигури в правителството – вицепремиера Цветан Цветанов. За последните няколко месеца, през които беше извършен атентатът в Бургас, ескалира напрежението между вътрешния министър и представители на съдебната система, а полицаите започнаха протестни действия, негативните оценки  персонално за Цветан Цветанов нарастват по-силно, отколкото тези за сектора сигурност и вътрешен ред. По всяка вероятност с наближаването на изборите отношението към вицепремиера  ще отразява във все по-голяма степен оценката на гражданите за личните му партийни и политически позиции, отколкото за сектора, който той пряко ръководи. Управлението и актуалните проблеми –  корупция, еврофондове, бизнес климат, отношение към АЕЦ „Белене“ Успоредно с негативните оценки за основни управленски политики, нараства и критичното за всяко българско правителство от последните петнадесет години усещане за политическо покровителство, корупция и влошаване на бизнес средата. 28% от пълнолетните българи смятат, че правилата в България дават шанс на всеки, който работи добре, да се развива. Наблюденията на  67% обаче сочат, че в икономиката  успяват само близки до властта кръгове и фирми – мнение, което се споделя не само от бизнеса и заетите в частния сектор, но и от  63% от държавната администрация, която е най-запозната със задкулисието в разпределянето на европейски и бюджетни средства. Корупция (42%) и непрофесионализъм на хората на ръководни постове (40%) са двата фактора,  които анкетираните определят като основни за неуспехите на правителството в отделните  сектори на икономиката. Тежестта, която общественото мнение им придава, произтича от факта, че тук е налице най-голямото разминаване спрямо заявката, с която ГЕРБ дойде на власт  - да затвори разтворените преди него многобройни политически чадъри. Година преди парламентарните избори за мнозинството от българите управляващите не изглеждат по-зле от предшествениците си, но са  все по-малко убедителни в желанието си да се покажат като различна, некорупционна политическа сила. Честата промяна в позициите по основни проблеми, както и скандалите  около фигури във високите управленски ешелони ерозират доверието в професионализма и порядъчността, които бяха поели ангажимент да наложат. Един на всеки десет българи смята, че България се справя успешно с усвояването на еврофондовете. Всеки трети е на обратното мнение. Мнозинството заема междинна, неутрална позиция, като тук преобладават  по-младите възрастови групи от големите градове, симпатизанти на ГЕРБ. Съвсем не неутрално обаче е отношението към приемането на еврото. След сътресенията в южната ни съседка и цялостните проблеми в еврозоната, скептиците към въвеждането на единната европейска валута в България се увеличават. Едва 11% смятат че е необходимо скорошното му въвеждане, 37% се изказват за неопределеното по-далечно бъдеще, а 52% са на мнение, че България не трябва да се ангажира с него. За период от три години привържениците на АЕЦ „Белене“ спадат с една четвърт – от 77% на 52%. Категорични поддръжници на новия ядрен проект остават главно симпатизантите на БСП, националистическите партии и в по-малка степен – тези на ДПС. Най-противоречиво е отношението сред електората на управляващите. Замразяването на проекта преди няколко месеца заради невъзможност на държавата да го финансира срещна подкрепа сред симпатизантите на ГЕРБ и катализира позицията им против централата. Ходът с новия инвеститор обаче за пореден път разколеба част от тези хора и сега отношението им е силно поляризирано.