Покрай другите далеч по-важни неща днес се заслушах в речника на председателя на БСП днес.За лидер на европейска социалитическа партийна общност това бе странна смесица от: - Някакъв палео-политически език, напомнящ много късен лицемерен соц, малко по-архаичен дори от изразните средства на тоталитарния му баща.- Малко истерични, фалцетни нотки с лесно уловима, явно прихваната от ББ хашлащина (гротескно разминаваща се с физиономийката на прилежен школен натегач с вечно вдигната ръка).Абсолютно приемам, че всеки е свободен и може да си има убеждения и пристрастия в политиката, но все пак недоумявам:Няма ли българските висши социалисти да модернизират езика си, докога ще го нагаждат към електората си? Така те държат своя електорат и като мислене, и като изразни средства, и като конструирани смили в живота, някъде около средата на 70-те години на миналия век, сякаш в трепетно очакване на някоя поредна Юлска концепция, и му внушават, че е безпомощен, нуждаещ се от обгрижване и се явява несъмнена жертва на външни злодеи и вътрешни продажници, както и че е пасивен субект, страдащ непоносимо от мееждународното положение, гришата и кишата..