Преди време го описах с предложение за медицинска диагноза, нео-тоталитарна хиперфагия. Или безконтролна политическа лакомия, атрофирала всеядност без граници. Звучеше като хипербола, вече не. Пред нас се разстила в своята цялост милитаристичното туловище на една безконтролна власт. След агресията на думите и жестовете дойде и голата сила, пладнешкия милиционерски преврат на градските пространства, озъбването на железата и щитовете. Изсипването на целия силов ресурс на партията-държава върху тялото на града и неговите най-млади обитатели. Превръщането на България в „ушевланд". Всичко това може да е увертюра към финал, но съвсем спокойно може и да е обратното. Вече никой не може да гарантира за съзнанието и вменяемостта на хората, които в момента доиграват патологичните си политически игри. Заедно с ежедневния милитаристичен парад върви и постепенното суспендиране на конституцията. Протестиращи са обект на разследвания за диверсия, а премиерът на републиката очевидно се занимава с „оперативни данни" за гражданската позиция на държавните служители и посяга на техните конституционни права. Полицията влиза в университети и обикаля в ранни зори домовете на най-активно протестиращите. Създаването на нов милиционерски Франкенщайн в лицето на ДАНС е сред най-големите концентрации на правомощия и репресия. Откровеното полицейско насилие се отрича от главния прокурор при наличието на стотици документирани свидетелства за свръхупотреба на сила