Аскетът в мола е щастлив човек! Той е освободен от цялата тая огромна мъка на непрекъснатия ламтеж и затова може да си скита и да си разглежда! Представяте ли си какъв кошмар? Когато влезеш в магазина – да трябва да купуваш! Не ставаш ли така чисто и просто куче на Павлов? Една брънка в безнадеждната и поскърцваща верига на причинно-следствения ад? Щрак-щрак. Хаха. Влизаш в магазина, звънва звънец, потичат ти лиги и ти купуваш каквото там трябва да се купи. Всъщност – не не не...Ти купуваш, което са ти казали, че трябва да се купи! Купуваш това, за което са ти казали – с крещящ и нетърпящ възражения глас - че от него имаш истинска и голяма нужда! Купуваш, а в главата ти се върти глупавата и напълно погрешна мисъл, че с това купуване извършваш акт на свободната си воля. Хаха. Свободната воля! Свободна друг път! Купуваш, задължен и окован със сто бодливи вериги – принуден и унизен! Та нима дори на входа някой не ти е изкрещял по радиоточката: Купи Сникърс, грабни Юнкерс!...