"Око да види, ръка да пипне" е основно правило на туриста. И би трябвало да се добави – "ухо да чуе". Шумът на прибоя, шепотът на вятъра, песента на щурците,  ромонът на потока, пращенето на огъня  – тези звуци са част от  преживяването, които звучат в ушите ни отново и отново докато през зимата гледаме снимките от лятната ваканция.

Има обаче места, където звукът е, ако не водещото, то поне твърде важно преживяване. Какво би бил Рим без звъна на камбаните, Истанбул без песента на...