Коментар на Илия Вълков    Да, българинът е космополит. Мисли на едро, цветно, с размаха на импресионист. Но все по-често си представям неговия свят, събран в чаша с ракия - бял, жълтеникав или тютюневомътен, ограден от синджира на високия градус. Един цял свят, който може да възпламени международното положение, да подрежда футболни резултати, да заздравява приятелства или да разруши други. Българинът е вгледан в тази чаша с ракия. Тя му е като кандило - попсува властта, потропа по масата, вдигне чашата и прогонва злите сили. Чашата е олтар, който събира разкази, светове. Тя е като лагерен огън за угнетената душа. У нас няма психоаналитици, каквито се вихрят на запад. Тук има чаша с ракия. Тя е събрала толкова сълзи, молитви и истории