/КРОСС/ На днешната дата през далечната 1401 година е роден Томазо ди Джовани ди Симоне Гуиди, известен като Мазачо.  Италианският художник от Ранния Ренесанс умира много млад - едва на 27 години, но с творчеството си променя цялата Флорентинска живописна школа. Стилът му е продължение на реалистичния стил на Джото, но с много по-широко използване на перспективата, анатомията и законите на светлината. Пряко повлияни от Мазачо са художниците от XVI в.- Филипо Липи, Фра Анджелико и Пиера де ла Франческа. 75 години след неговата смърт, представителите на Зрелия Ренесанс - Леонардо, Микеланджело и Рафаело - отново се обръщат към него. През 1422 година Мазачо отива във Флоренция, където се записва в корпорацията на лекарите и аптекарите. Той влиза в кръга на Мазолино да Паникале и флорентинските художници. Не се знае със точност дали Мазолино (който е много по-възрастен от него) е бил негов учител или младежът е бил по-независим в овладяването на живописното изкуство. Със сигурност Мазачо се възприема като продължител на делото на Джото чрез силата на изразените в композициите му чувства, чрез излъчваното от тях спокойствие, чрез категоричното открояване на обемите. В трактата си за живописта Леонардо да Винчи справедливо отбелязва новаторския талант на Мазачо: "След Джото изкуството изживява в продължение на повече от век период на упадък, защото художниците започнали да подражават творенията на Джото