На 7 декември 1970 г. Вили Бранд, канцлерът на Западна Германия, коленичи на мокрия студен гранит пред паметника на въстанието във Варшавското гето от 1943 г. И не проронва нито дума.По-късно в автобиографията си той обяснява: "Пред зейнала пропаст в германската история и носейки бремето на милионите, които бяха избити,направих това, което хората правят, когато не намират думиМного поляци и германци са трогнати завинаги. На следващата година му е присъдена Нобеловата награда за мир.На 16 ноември 2013 г. лидерът на социалистите в България Сергей Станишев казва на специално докарани за митинг "симпатизанти" от БСП и ДПС, някои от които изобщо не знаят защо са в София: "БСП имаме историческа вина пред българските турци - за възродителния процес и се извиняваме за това." Лидерът на ДПС Лютви Местан го разцелува. Това се случва на "Орлов мост" - място, емблематично от четвърт век за протестиращите срещу системата, която Станишев и партията му олицетворяват. Случва се в компанията на Движението за права и свободи - безспорно най-голямата политическа последица от "Възродителния процес".Жестът на Вили Бранд за извинение за най-жестокото престъпление в историята остава и като един от брилянтните примери за това как един политик и истински държавник поема огромна вина. Тази вина дори не е лично негова. Като младеж Бранд е политически активен социал-демократ, в първите дни на 1933 г