След вторник миналата седмица властта в България е във война със своите граждани. Преди всичко със своята млада и образована генерация, със своята интелигенция, със своите столичани. Засега с малко кръв, но с готовност да бъде премината всякаква граница. Във война със своите граждани след вторник е власт, чието правителство само след пет месеца управление има доверието едва на 19% от населението (показател, безпрецедентен в най-новата ни история), чието „законодателно тяло" е одобрявано от 13% от същото това население (дали не са в такъв случай депутатите в него същинските „окупатори" на парламентарната сграда). Видях тази война в три последователни „кадъра". 1. Площадът. Вече проляха кръв. Проляха я - символически зловещо - пред катедралния храм на България и не могат да скрият това по никакъв начин. Защото срещу въоръжените с щитове и палки полицаи (между 5 и 8 хиляди поставиха столицата в обсадно положение във вторник) протестиращите младежи бяха „въоръжени" с толкова много снимачна техника, че буквално направиха „фотокопие" на тези дълги часове насилие. Насилие, в което стокилограмови живи булдозери с вкаменени и заплашителни лица, с юмруци, които могат да убият, настъпваха срещу хванатите за ръце или прегърнати момчета и момичета. Периодично се опитваха да ги изтласкват