Новини
От vox populi до популизъм
Ах, по телевизиите показали едни момчета с националсоциалистическа идеология, които били учредили партия, бива ли такова нещо... тези телевизии наистина вече се самозабравят в търсене на рейтинг, не мислите ли?
Теоретично или практично да отговоря? Теоретично: не, не бива, защото всяко показване на злото увеличава територията на злото. Дори когато става дума за плурализъм, пак не е добре да се дава дума на злото, за да не се внушава, че то е един от изборите. Практично: момчетата с националистическа идеология обяснят по телевизиите себе си така: ние сме особени... ние сме специфични... За да не кажат: „Ние сме фашисти." Ползата от показването им е да го кажем ние. Да го разпознаем и да изкрещим: „Това е заявка за фашизъм!" Има моменти, в които работата на интелигенцията не е да щади политкоректно демократичния слух, а да увеличи децибелите на заплашителните шепоти. Такъв е моментът тук и сега.
За предизборната си кампания през 2000 година Берлускони прави два плаката. На първия той е облечен в спортен пуловер, надписът гласи: „Работническият лидер!" На другия Берлускони е в костюм, а надписът е: „Лидерът на предприемачите!" Само няколко години по-късно този будещ кикот и естетско презрение десен популизъм вече е толкова по-голям и по-страховит, че никой в Европа не си позволява да омаловажава и най-малкия признак за радикален десен популизъм
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗