Не е необходимо праговете за минимална работна заплата и минимален осигурителен доход да се определят административно, а това да се решава по пазарен път, смятат икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ).  Мнението на Калоян Стайков е, че не би трябвало и колективните трудови договори да са задължителни. Тази си теза обаче те обосноваха единствено с факта, че за някои райони на страната или дейности задължителните стойности на посочените показатели са високи.

От ИПИ пресметнаха, че спрямо предкризисната 2008 г. досега работните места у нас са намалели общо с около 450 хил. броя. Спадът продължава през тази година, а и през следващата, макар и с по-бавен темп. За да се обърне негативната тенденция на пазара на труда и новооткритите работни места отново да станат повече от закритите, е необходимо ръстът на БВП да е над 2% - а оптимистичният сценарии за 2013 г. е той да е 1.6%-1.9%, отбеляза Петър Ганев. Наблюденията на ИПИ показват, че за последните 4 години най-много работни места (над 20%) са закрити в областите Смолян и Хасково, докато единствено в Търговище сега има повече работни места отпреди няколко години.    

Същевременно обаче, въпреки намалението на броя на заетите, общите приходи в бюджета от подоходния данък от работещите граждани растат. Спрямо 2009 г. те са се увеличили бруто с 26%, а в реално изражение, като се има предвид инфлацията – с 15%. А това на практика в голяма степен се дължи именно на вдигането на минималната работна заплата и на осигурителния доход. От ИПИ не можаха да обяснят как биха се вдигнали общите приходи от подоходния данък при настоящата висока безработица, ако отпаднат изискванията за минимална заплата и съответно се допусне още по-голямо понижение на доходите на населението.