Признавам си, че в събота около обяд, пътувайки с колата си по посока  булевард Дондуков - Младост 4 сериозно обмислях да емигрирам, заедно със семейството си. По радиото дънеше аудиопокритие от двата митинга - в София и Пловдив, в София Петя Буюклиева пееше химна, а клетите пенсионери скандираха „БСП", „ДПС" и „Единство", в Пловдив Бойко Борисов сипеше коктейл от народняшки афоризми... А аз шофирах, на таблото ми светеше знакът за грешки в компютъра (скапан ми е Ай Би Еa-а) и си казвах - „Ей, сега се прибирам, обявявам панелката за продажба, събираме си багажа и си тръгваме". Вие изпитахте ли нещо подобно в събота? Или се почувствахте по друг начин? Какво си мислехте, когато БТВ пуснаха на сплитскрийн двата митинга, на които двамата партийни лидери говореха от Пловдив и София, но произнасяха една и съща реч? Какво почувствахте, когато едните обясняваха, че са 70 000, другите -  че са 80 000? Какво си помислихте, когато разбрахте, че една партия е заплатила 70 000 лева за две влакови композиции, които да докарат симпатизанти от морето към София? Какво си помислихте, когато разбрахте, че другата партия е хвърлила сериозни суми, за да плати за превоз с автобуси на свои симпатизанти в посока Пловдив? Каквото и да сте си помислили, това беше в събота. Днес е понеделник, началото на една нова седмица, а до Коледа остава около месец