Ха, ха. Ще се пръсна от смях! На 42 години съм и наистина ми е време да стана мъж! По дяволите всички тия несмели български мъже! Които се съобразяват с кого ли не. Които навеждат глави пред кой ли не. Които – за да запазят статуквото или както едно време се казваше – хлебеца си – стоят и мачкат олиселите си калпачета с треперещи ръце. В началото на 21 век. Жалка работа. Сега ще ви кажа какво имам предвид. Тия дни се честваше стогодишнината от Балканската война. И аз си казах – ето сега е моментът аз да изиграя ролята си на келяв български мъж. И да наведа глава. Някоя дърта културтрегерка, някоя главна редакторка, някой корумпиран нещастник и съвест като гащи на болен от дизентерия... някой точно такъв точно сега може да ми се обади и да ми каже – напиши нещо патриотично! За една шепа стотинка. И аз – хипито и миролюбецът от върха на пръстите на краката до върха на дългата си коса – ще стисна зъби и ще напиша някаква патриотична, фалшива, гнусна бълвоч. В началото на 21 век!...