Светът е толкова динамичен, че махалото на крайностите май се превърна във ветропоказател, който не спира да се върти във всички посоки. В политиката, независимо дали вътрешна или външна, ако държавите не се адаптират към променящите се условия, може да се стигне до такива травми, че обществото или ще експлодира, или кротко ще отиде в небитието. В такива случаи мъдрите управници търсят път, за да не направят народите си заложник на интересите и комплексите на властта и да предизвикат нежелани катаклизми. Важи ли това за днешната ситуация в Турция, която се наблюдава с основание от цял свят, а у нас по понятни причини и с разнопосочни чувства? Ако се оставят емоциите и историята настрана, дори само събитията в арабските страни, а в последно време преди всичко Сирия, няма как да не се отчете,че ролята на Анкара като регионален играч е водеща. И тя с всички свои стъпки доказва амбициите си за предно място в глобалните геопроцеси. Това може би нямаше да стане, ако тандемът...