Всеки голям мач е обграден от собствена митология. Тя е свързана с подхода на ръководители и играчи, поведението на публиката, резултатите на терена. У нас „синият” и „червеният” лагер доскоро се захапваха: международните победи на „Левски” са срещу ЦСКА; „Левски” винаги бие ЦСКА, но "армейците" стават шампиони, защото такава е държавната директива; „Левски” е отборът на народа и публиката му доминира като численост и гласовитост; ЦСКА е спортното лице на България пред света; снимките от последните големи успехи на „армейците” са черно-бели; спортната история не се дели на преди и след 10 ноември и т.н. Все силно преекспонирани становища, които обаче стъпват на определена доказателствена основа. Това е митологията на дербито – онези затвърдили се във времето тенденции, които през определен период от време се случват и доказват в настоящето. Това ги подсилва и им вдъхва нов живот. Живи ли са обаче още старите правила? Не са ли вече опровергани някои от митовете около дербито?...