Ако онези тримата позиращи цигани бяха вмъкнали между портретите на Борис, Симеон и Левски предизборен плакат на ГЕРБ – щяха ли да имат вече резервирани самолетни билети за Страсбург. И щяха ли на път за дисидентското си рап турне в Европейския парламент да засекат по летищата колегата Мишо Шамара, за да синхронизират тезите си за застрашените права и свободи. Едва ли имаше шанс да се случи така, и то точно защото са цигани. Дайте им да запишат „Бяло, зелено, червено” с абсолютно същия текст и ще видите, че при тях няма да се получи същото. Тогава дори и най-крайната опозиция не би рискувала да политизира случая. Цигани, които пеят едновременно срещу управляващата партия и сравняват българския флаг с менструален цикъл – не е като да няма възможност за пропаганда, но по-добре да не си цапаме ръцете, защото едната страна е циганска и дори най-твърдият ни електорат може да се обърка. Онези цигански правозащитни синдикати, които биха поругали всякакви ценности и личности с...