Напоследък за каквото и да си говори човек, разговорът все се обръща в обсъждане на кризата. Положението било зле, нямало работа, портфейлите били пълни единствено с молци. В същото време обаче, ако човек се разходи по улиците, ще види, че напук на празните портмонета, кафенетата, баровете и ресторантите са пълни. Местата за забавление са фраш с младежи, които демонстративно разхождат новите си дрешки и се перчат с мобилните си телефони последен модел. И все пак доста от тях биха ви се оплакали как са останали без препитание и едва свързват двата края, защото няма работа. Безработицата може и да е някакво оправдание, но ако поводите малко по-дълъг разговор с тези нещастни същества, ще разберете, че доста от тях не само не работят, но и не учат. Че за какво ли им е да си пълнят главичките с глупости, след като ще им се отнеме от ценното време по пейките или в бара? Тъжно, но факт. Според данните на Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд страната ни губи...