Коментар на Ралица Ковачева   Преди години приятели в Гърмен ме заведоха в „А-група"-та. Противно на амбициозното си име или пък, точно заради него, местната забележителност беше остъклена сграда в центъра на селото, може би някогашната сладкарница, в която в петък вечер се събираше селската младеж. След загрявка с актуалните за сезона чалга хитове моят домакин грабна китарата и започнаха едни песни, народни, за душата, всякакви; включи се местният хор, както и окуражени от питиетата аматьори, които в друг случай (не толкова прочувствено-задушевен) може би биха се сбили. Изобщо пяхме, пихме и се веселихме до зори. Та това е единствената ми хубава асоциация с А-групата