С риск да се превърна в мишена за обругаване без право на отговор на още един водещ в официозната телевизия под номер 7, ще споделя една малка, но доста типична историйка със самия него от предизборната пролет на 2001 г. Признавам, че никак не ми е приятен този разказ за личен разговор с 11 годишна давност, но съм провокиран от предаването „Фактора Кошлуков”…
В качеството ми на някакъв фактор с медийно влияние чрез позицията ми на екрана на водещата по аудитория Би Ти Ви бях поканен от Кошлуков с мистериозен анонс да си поговорим за „нещо важно” в неговия офис в хотел „Хилтън” ( как и от кого е бил финансиран, нямам представа).
Оказа се, че „важното” е било желанието на моя събеседник да му помогна някак да се включи на избираемо място в листите на СДС за следващото Народно събрание. Спестявам подробностите около моето учудване от самата идея да участвам в подобни комбинации защото резултатът е известен: СДС не поканиха Кошлуков, но той се оказа не просто депутат под крилото на Симеон Сакскобугготски, но и сред най-ревностните му ласкатели до момента, когато го напусна и зае точно обратната позиция. А междувременно се обаждаше в Би Ти Ви да заплашва с уволнение журналисти заради „неуважително” отношение към Негово величество министър-председателя.
Ако в частта за нашия разговор в „Хилтън” положението е „дума срещу дума” на четири очи и всеки е свободен да избере на кого да вярва, то за обажданията на Кошлуков в нюзрума на Би Ти Ви има доста свидетели. Моя милост не спести тази информация, съобщавайки я ( за ужас на ръководството на телевизията) от трибуната на предаването „В десетката”, след което Кошлуков си замълча.
Не целя някакво компрометиране, а и то едва ли е такова за добре известния на аудиторията в многобройните му метаморфози Кошлуков. Илюстрирам обаче с един типичен пример за нагаждане как течеше процесът на разпад на СДС, за който днес в студиото на Кошлуков като „отлюспване и прогонване” се произнесе председателят на СДС към днешна дата Емил Кабаиванов, докладвайки от екрана за съществуването на доклад, според който прогонените от СДС в най-омразния за него период са 2000 души, които после отишли другаде ( горките, едва ли не по принуда, защото са безценен каймак на нацията, без който няма да се закваси морето на българската политика!).
Дори и в качеството си на главен редактор на в. „Демокрация” ( 1993-94 г.) не съм стъпвал на координационен съвет на СДС ( за което бях нападан задочно, например от Александър Йорданов в битността му на парламентарен шеф, който остана на поста си след падането на правителството на Филип Димитров и стана най-удобния параван за управлението на мутриархата в онзи период, легитимиращ се като „наследник” на програмата на управлението на СДС) . Така че не знам какво точно се е случвало при яростните граждански войни по върховете на формацията. Но знам отлично колко много хора се „преориентираха” със залеза на СДС към други изгряващи „слънца” в асансьора на българската политика.
Кошлуков е един от тях и днес не случайно спестява въпроси на Кабаиванов за шушукането с ГЕРБ ( на която ТВ 7 всеотдайно служи). Не го попита и защо не се сбъдва обещаното чудо с резкия скок на популярността на СДС в сегашния си олекнал, опериран от тумора ДСБ организъм на СДС.
Кабаиванов отлично знае каква емблема за политическото номадство е Кошлуков, но премълча и му благодари почтително за поканата. Водещият пък не скри надеждите за успех на победилата линия на разделението между СДС и ДСБ и обяви, че „стиска палци” на нейния говорител в студиото му.
За зрителите остана само да се досещат какъв вакуум от несъстоялата се искреност в студиото запълва подхвърлената фраза от страна на Кабаиванов, че „политиката е динамика”. Много динамично, направо динамитно е това открехване на вратата, с което публиката беше подготвена за бъдещи сделки в духа на „прагматизма” , каквито очевидно вече са сключени, но тепърва ще се оцветяват контрастно, както се видя от лакмуса в пропагандната лаборатория на ГЕРБ.