Когато направиш филм под мотото „кой уби Андрей Луканов” очакванията са той да даде отговор на този въпрос. Оказа се обаче, че целта на ТВ 7, която излъчи в насипно състояние серия от интервюта с лица, свързани със събитията от 1996 г., е съвсем друга…
На пръв поглед съпоставянето на различни гледни точки на близки роднини, приятели, партийни врагове и съратници, следователи и потърпевши по веригата на причината и следствието по казуса с минимум, практически отсъстващ коментар на автора на филма, е супер обективен подход за изясняване на случая. Само че случаят си остана неизяснен, а от авторската позиция остана само едно единствено внушение.
Практически първият и почти последен свързващ интервютата коментар в целия филм на автора Валерия Касиян се вклинява някъде в средата на филма след като повествованието на интервюираните стига до самото убийство на Андрей Луканов на 2 октомври 1996 година. Едва тогава Валерия Касиян маркира важното внушение като последица от убийството, според което премиерът Жан Виденов подава оставка, а Иван Костов идва на власт.
Как не се бяхме сетили за толкова очевидно доказателство!?
За незнаещите и непомнещите, „спестяването” на два месеца от историята до оставката на Виденов и повече от половин година до идването на СДС на власт чрез избори (все пак) е някаква подробност от пейзажа, за да се нагнети изводът кой в крайна сметка е имал интерес да бъде убит Луканов- ако не и направо да го е гръмнал!
Евтино и напълно в духа на сатанизирането, но не на мъртвия Луканов, за чието убийство зрителите не научиха абсолютно нищо ново, а на шаващия все още в политиката Костов, дефилиращ според пропагандата на ГЕРБ този път направо като убиец ( в сянка) на бившия премиер Луканов.
Можем вече да очакваме телевизионният прокурор Бареков да поиска за пореден път от екрана на телевизията прокуратурата да се задейства и след разкритието да арестува най-после убиеца, който нагло се разхожда на свобода, въпреки успешното разследване на ТВ7.