Тези редове дойдоха сами. Никак не ми се иска да звучат като тъжен  помен, защото не е тъгата, която доминира. Днес е повод да се радваме за живота и оставеното от Сашо Божков - защото смъртта е тривия, а житейският път е уникалност. Бих искал да си спомним с топло чувство за Сашо - за неговия постоянен и неотменен призив - в мигове на духовни изпитания да се грижим за "душата", да търсим и намиране нематериалните вечни измерения на заобикалящото.Година по-късно със сигурност ни липсват неговите анализи, прогнози, ако щете реакциите му на ежедневието. Днес малцина се стремят да правят прогнози - трябва огромна дързост и мъдрост за посегнеш към бъдещето - защото написаното остава и днешните прозрения могат да звучат нелепо и обърнат срещу авторите. Но посланието на Сашо бе отвъд...