Тези редове дойдоха сами. Никак не ми се иска да звучат като тъжен  помен, защото не е тъгата, която доминира. Днес е повод да се радваме за живота и оставеното от Сашо Божков - защото смъртта е тривия, а житейският път е уникалност. Бих искал да си спомним с топло чувство за Сашо - за неговия постоянен и неотменен призив - в мигове на духовни изпитания да се грижим за "душата", да търсим и намираме нематерилните вечни измерения на заобикалящото.

Година по-късно със сигурност ни...