Проф. д-р Байчо Панев е криминолог, дългогодишен прокурор. Има десетки публикации, разглеждащи различни аспекти на правото. Името му се появи в запис от СРС на разговор между Петко Сертов и Младен Червеняков, в който те обсъждат назначения в БОРКОР.



- Проф. Панев, вашето име се появи в СРС от разговор на Петко Сертов и Младен Червеняков. Двамата бяха записани да обсъждат кадруването в БОРКОР. Предлагана ли ви е работа в тази структура?

- Моите уважения към Червеняков, но аз се изненадах, когато ми казаха за това СРС. Не е коректно, без да ме пита, да ме предлага тук и там. Иначе никак не съм убеден, че БОРКОР работи ефективно, и си позволих в сесия на Българската асоциация по криминология да публикувам много критично мнение за дейността на структурата. Но никой не ми е предлагал работа там.

- В същия разговор се казва, че сте изключителен специалист по криминология, единственият, който се занимава професионално с корупцията. Как може да й се противодейства?

- Преди години направихме изследване, резултатите от което се възприеха като бомба. Оказа се, че на 100 000 души население се падат 6100 подкупа годишно. За същия период според полицейската статистика подкупите са само 122., т.е. за толкова бяха събрани някакви доказателства. Но криминолозите много добре познават т.нар. полицейски манипулации. Щом няма доказателства, не се поемат сигналите пълноценно или пък не се регистрират, щом видят, че от този храст няма да излезе заек. При друго проучване беше установено, че три от всеки 20 български семейства са пострадали от различни престъпления.

- Какви са цифрите за скритата престъпност днес?

- Не са по-различни. Дори криминолози от МВР признават, че скритата престъпност в България е 5 към 1, тоест от пет престъпления едно е регистрирано и разследвано. Същите криминолози казват, че при подкупите се получава информация за всеки десети подкуп, което е изключително оптимистично.

- През 2005 година цитирахте данни, според които икономическите престъпления ощетяват годишно бюджета с 1.3 млрд. лв. Какво е положението днес?

- Конкретни нови изследвания аз нямам, но са правени най-вече от неправителствени организации. За съжаление тенденцията е неблагоприятна. Отчита се значителен ръст на сивата икономика. Корупцията натежава като най-съществена страна на икономическата престъпност.

- Какви са причините за този ръст?

- Направихме проучване за причините за бума на престъпността през прехода. Стигнахме до извода, че когато солидарността в обществено е нарушена, социалните норми са загубили своята стойност и доверието в държавните институции е спаднало до най-ниски предели, трудно може да се търси начин как да се възпрепятства престъпността. Нагласите няма как да се променят, освен това са натрупани капиталите, които влияят върху социалните процеси, включително и върху политиката. Това са капитали с мръсен произход, почтено натрупаните богатства са рядкост. Съществува т.нар. децилен коефициент. Той измерва съотношението между имуществото на 10-те процента най-богати и 10-те процента най-бедни. В България той е 25. Значи богатите имат 25 пъти повече от най-бедните. За сравнение - в ония коефициент е 4.5. Благодарение на това поляризиране настъпва превес на користните интереси и падат задръжките на личността за извършване на престъпление.



- Писали сте трудове за превенцията на тероризма в глобалния свят. Оказа се, че България не е застрахована. Смятате ли, че зад взрива в Бургас стои „Хизбула"?

- Не мога да гадая дали „Хизбула" е намесена. Това се внушава, но не мисля, че страната трябва да прибързва със своята позиция без сериозни доказателства. И в това отношение предпазливостта на изпълнителната власт и на президента е оправдана. Външният министър избърза, но си е негова работа. И Цветанов по избърза. - Тези избързвания и по други случаи не пречат ли на обективните разследвания?



- Това не е само проява на незнание. Това е опит за внушение на разследващите и съда какво да предприемат. А трябва адвокатите да представят доказателства, прокурорите да представят доказателства и съдът да ги мери като бакалин.



- Честно ли мери българският съд?

- Огромна част от съдиите, прокурорите и следователите работят добросъвестно. Но е достатъчно да има единици, които компрометират цялата система. Освен това особено в низовите съдилища има известен страх. Магистратите имат семейства и понякога не знаят след тежка осъдителна присъда дали няма някой от семейството им да пострада.



- Да се върнем пак на тероризма. Взеха ли се достатъчно превантивни мерки?

- Мерките срещу тероризма не са проформа. Оценките, които ни правят колегите от европейските институции, са доста високи. Но имаме уязвими обекти и там една малка бомба може да направи огромни поразии. Не става въпрос само за АЕЦ, където наистина е много уязвимо. Има язовири и други централи. Също така имаме институти, които боравят изключително с тайни материали. Наскоро в съюза на учените разгледахме въпроса, че е нужно засилване на охраната на институтите на БАН, които могат да бъдат нападнати, но и да се изземе документация от тях - Института за ядрени изследвания, физическия институт и др. Там има документации по международни разработки и ако се издъним, ще повлияем върху целите проекти. Има и стратегически проекти.




Copyright © CROSS Agency Ltd.