Тия дни прочетох едно заглавие: „Осъдих енергото, но това ми струваше здравето”. В статията се разказваше за някакъв възрастен господин, който се борил срещу несправедливостите, с които го снабдявало през последните години българското енергоснабдяване. Нормално заглавие за някой от тия безбройни вестници, които се нароиха в последните петнайсет години и които са тъжен израз на факта, че българите стремително застаряват – "Трета възраст", "Минаха години", "Над 55" и така нататък. Да – заглавие, следващо класическата и величествена традиция на българската мрънкаща, песимистична, фаталистична, злорада, жълто-кафява, черногледа и окайваческа журналистика. Но аз не обичам да отминавам нещата просто ей така. На пръв поглед – нищо особено – нали така? И наистина – така е. Всяко второ заглавие в жълтите или полужълтите вестници (а ако сте забелязали – между жълтите и „нормалните” вестници се извършва една конвергенция, едно сближаване в стилистиката, и то по посока на жълтото) та...