Срещу мен върви някаква не особено чиста и на пръв поглед не дотам ментално здрава девойка. На видима възраст ми се струва, че най-вероятно не надхвърля 15 г. Говори нещо, но не я чувам, защото в ушите ми гърми гласът на Крис Корнел, който изпълнява "Last Remaining Light" на Audioslave. Свалям слушалките, за да чуя какво казва, а тя ме пита: - Бате, ще работим ли? В първия момент мозъкът ми отказва да възприеме същината на въпроса й. В следващия, като че инстинктивно процеждам: - Изчезни!, клатейки невярващо глава. Мястото, на което се случва това, е Централна гара в София. След нея ми се струва, че и последната, едва мъждукаща светлинка, надежда е угаснала. Цепи ме неистово глава, поради което ми се струва, че навън ръмят карфици, а не ситни пръски дъжд. Едва не съм си изпуснал полета, но след прекачване в Мюнхен ето ме вече на Gare de Lyon-Part-Dieu. С мен върви колега, който не говори английски, но пък е зареден с желание да разглежда Лион до изнемога. Предусещам що за...