Отдавна вече, за почуда на света, у нас съществуват две държави. Едната е за пред европейски официални хора и е стопроцентово виртуална. В нея здрави, сити и щастливи българи хвърчат към морето по нови магистрали. Всеки от тях, уж по статистика, е отделил за почивка поне 2300 евро. Естествено, от работната заплата, която се актуализира, заедно с пенсиите, на всеки сто години. Икономиката бичи с пълна сила, а част от трудовите места дори стоят незаети: за хигиенистки в космически кораб, дресьори на мамути, дегустатори на отровни гъби и т.н. Този рай се озарява от лъчите на правителство, излязло направо от приказките. Към него ежесекундно отправят благодарност милиони български поданици. Пожелават му мандатност чак до Второ пришествие. А и след него, макар тогава държавата въобще няма да я има. И за да не се обездвижат, понеже всичко им е наред, си хвърлят от радост шапките из въздуха.