След като стана ясно, че в проектобюджета на Гърция за догодина е заложена значително по-тежка рецесия от очакваното – спад на икономиката от 4,5%, а не 3,8%, каквито бяха прогнозите преди месец, дефицит 5,2%, а не 4,2%, и дълг 189%, а не 179% от БВП, финансовите министри на страните от еврозоната проведоха спешен конферентен разговор, твърди Investor.bg. Министрите са обсъдили три възможности: да се намалят допълнително лихвите по спасителните заеми, които получи Гърция от европейските й партньори и Международния валутен фонд (МВФ), обратно изкупуване на гръцки държавни ценни книжа на занижените в момента пазарни цени, както и Европейската централна банка (ЕЦБ) да се откаже печалбите, които трябва да получи от гръцките облигации, които държи.

Според запознати източници, пожелали анонимност, вероятно ще се направи комбинация от трите възможни решения, въпреки че Германия категорично не подкрепя идеята ЕЦБ да търпи загуби. Берлин също така е против отпускането на допълнителна помощ за Гърция, но такава мярка не е била обсъждана изобщо. След разговора председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер е коментирал, че споразумението трябва да бъде постигнато на следващата среща на лидерите на държавите от еврозоната, която ще се състои на 12 ноември.

В следващите дни се очаква да излезе и докладът на ЕЦБ, Еврокомисията и МВФ за финансовото състояние на Гърция. Дни преди срещата на Еврогрупата пък се очаква парламентът в Атина да приеме проектобюджета за следващата година.

През 2013 г. ще бъдат приложени по-голямата част от мерките за икономии на стойност 13,5 млрд. евро, които гръцкото правителство прие да реализира след месеци на тежки преговори между коалиционните партньори. Сред тях са съкращенията на пенсиите, от които ще се спестят 4,6 млрд. евро, както и на заплатите в публичния сектор, които ще икономисат на хазната 1,17 млрд. евро. Разходите за здравеопазване ще бъдат намалени с допълнителни 455 млн. евро. Лидерите на държавите от еврозоната обаче очакват гръцкото правителство да предприеме допълнителни мерки за съкращаване на публичните разходи догодина. Еврогрупата също така не е склонна да даде на Гърция две допълнителни години за постигане на договорените с международните кредитори фискални цели.