Те скандират, бойкотират, сезират. Работните им места са в пламъци, мръсотия и гнилоч. Те са съкратени, осъдени и гладни. Те дишат, работят, живеят... Рано ли е да наречем герои около седемте хиляди работници в БДЖ, които днес живеят в Българската Ревоюция? Или е по-добре да ги нарека Поетите на Републиката. Защото кой познава живота по-добре – истинския свиреп живот, животът в кръв и изпражнения? Не поетът, който си стои в удобната поза на творец и наблюдава върхушката на живота от горните стъпала, попипва си каскета и драска стихове за птици, риби и сълзи на девствено момиче. А онзи наш железничар, който всеки ден диша отровата на Съвремието. Защото докато немският жп служител пътува комфортно във влаковете на „Дойче бан” - бързи, ефективни и достъпни, усмихва се на пътниците и им предлага кафе, българинът, служител на БДЖ се чуди как да загаси пламналия пожар в спалния вагон. Как да спаси пътниците от задушаване. Как да ги успокои, когато влакът пропуска да спре на гарата....