Всички знаете вица, в който проспериращ млад футболист влиза при лекар с оплаквания за късогледство. Медикът потвърждава диагнозата. Тогава футболистът започва да се кахъри: „О, Боже! Това сигурно означава, че за мен с футбола е свършено?!”, а докторът го успокоява: „Няма място за паника, все пак можете да се пренасочите към съдийството”. В българския вариант героят от вица има много имена. Николай Йорданов, Таско Тасков, Христо Ристосков, Станислав Тодоров, Стефан Спасов, Ивайло Стоянов. Всъщност, излиза, че не са толкова много. Защото сещате ли се за някой друг български рефер? Ами трудно, предвид факта, че тези шестимата свирят всички важни мачове през годината. Любопитното в случая е, че след почти всеки възлов двубой, ръководен от гореспоменатите герои, някой от клубовете изразява претенции. Често и двата отбора проплакват от отсъжданията им. В повечето случаи основателно. Като, забележете, тук не става въпрос за заучените обвинения „този слезе от рейса на домакините”,...