От това, което бях чувал и виждал за Белинташ, не ми се струваше кой знае колко интересно място. Равна скала, вероятно тракийско светилище, с множество кръгли отвори. Мнението ми се промени в мига, когато стъпих на нея.
Снимката в галерията
Преди да се запозная за пръв път със светилището, отскочих до близките махали. Поляна обградена от гора във форма на сърце грабна погледа ми. Изглежда тази фигура не е умишлена, a се е образувала заради специфичния релеф.
Снимката в галерията
Когато излязох от гората и се качих на скалите, времето рязко се промени. Облаците се разкъсаха, започнаха да струят слънчеви лъчи.
Есента е традиционно красива тук, по Родопски.
Снимката в галерията
Навсякъде в скалите са издълбани кръгли отвори. Какво ли не се твърди за тях, дори че са карта на звездното небе.
Едва ли има по-подходящо място за медитация от това. Енергията извира, като свежа изворна вода.
Освен енергия, Белинташ дава и много храна на въображението. Слушах какво си говориха хората наоколо и почти всеки си имаше своя идея. Един дори беше убеден, че дупките са прогорени от космически кораб.
Без да изпадам в подобни размисли, дочаках залеза. Веднага щом се скри слънцето, излезе вятър и рязко захладня.
Разнообразието от дупки не е никак малко. Чух, че някои си имат имена - Лещата, Боба...
Снимката в галерията
Посетителите хвърлят стотинки в тях, а на клоните връзват парцалчета.
Пренощувах наблизо, с идеята да се появят мъгли сутринта. Нямаше нищо такова, беше топло за сезона. Съжалявам, че не се качих по-рано, изпуснах вълшебен цветен изгрев.
За пореден път се убеждавам колко е различна светлината по изгрев и залез.
На връщане, през гората слънцето се беше изкачило няколко пръста над хоризонта. Старо широколистно дърво е заобиколено от иглолистни стражи. Сенките, които хвърлят, са като решетки на арест.
Снимката в галерията
Мъгла, все пак имаше, но беше в низините.
Наминах през Араповския манастир.
До храма се намира красива къща във възрожденски стил.
Продължих си по пътя, а встрани нещо започна да жълтее. Изкуствена тополова горичка, в която невидими сирени ме подмамиха да вляза.
Тополите изглежда са засадени тук заради блатистата местност, в която, като за финал, добре се е окалях.
