Преди да отида до Кунино, си признавам, че не подозирах за съществуването му. Ползвалите често влака по трасето София-Варна знаят, че го има.

Плачеща върба се  е надвесила над чешмата с три чучура в центъра на селото. Отнякъде се чува тропот на зарове от табла, няколко жени са седнали под последните отблясъци на есенното слънце и тихо си говорят, някой налива вода. С две думи - мързелив съботен предиобед. Вдигането на поглед разкрива друга картина в друга рамка. Величествени...