Християнският свят празнува в петък един от най-големите църковни празници – Рождество Христово! Божият син Исус Христос се е родил в град Витлеем, провинция Юдея. Малко преди раждането, майка му Мария заедно с Йосиф отишла във Витлеем. Там те не могли да намерят място в страноприемница и били принудени да се подслонят в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В нея Мария родила сина си, повила го в пелени и го положила в ясли, където били привързани осел и вол. С дишането си животните сгрявали Младенеца. В мига на Рождеството в небето пламнала чудна светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Тримата влъхви били първите, които се поклонили пред Божия син, доведени при него от изгрялата Витлеемска звезда, която сочела пътя към Спасителя. До IV век в Календара на православната църква няма празник, посветен на Рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва през IV-V век под влияние на древните езически вярвания. Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространение на християнската религия, раждането на слънчевия Бог било свързано със символичното име-определение, дадено на Христос като "слънце на правдата".