Чаках я отдавна. Кротките на Ангел Игов. Именно такава.
Как се случва 9-ти септември 1944-та за обикновения човек. Как той, обикновеният човек, приема и позволява Народния съд? Какво се случва в онази “невъзпитана зима”? Защо “бащите ни, само като чуеха думата “партия”, плюеха ядно в жълтата ючбунарска прах”? “След произнасянето на първите два съдебни състава, смъртната присъда изведнъж се очертаваше не просто като реална възможност, а като стандарт, с който беше редно да се съобразиш.”
“Ама наистина ли трябва всички да ги разстреляме, запита се Лиляна. Сигурно трябваше. Не по някаква човешка, простичка логика, а по логиката на историята, която действаше със замах и не се интересуваше от дреболии.”
Изумително детайлен и многопластов прочит на едно мътно и кърваво време в близката ни история. Ангел Игов го прави със стил, внимание към момента, заравя се в мислите на хората, скрити зад зидове, стени, страхове, тайно надзъртащи, с надежда всичко това да е само лош сън.
Задължителна, ако близката история на България те вълнува.