Листата от черницата падаха в точно определен ред, в точното време, на точното място. Всяко едно листо, това ми показваше - как в живота всяка една секунда, всяка една минута, всеки един час, всеки един ден, всяка една нощ е точно определена , а ние подминаваме всичко това ей така - мислейки се за велики, за могъщи, за всесилни, а сме толкова крехки и жалки. Как това листенце, падайки на земята, отстъпва място за нов живот, даващо на корена сила, и всичко друго, а ние не можем, не можем да се научим да прощаваме, да даваме?