През последните години в някои държави кръстиха водата „новото злато на света” - по ясни причини. Ние пък от има-няма три петилетки тенденциозно отчитаме все едни същи общи загуби на вода от по близо 60 на сто. За сравнение в братските ни държави на Стария континент този процент е в рамките на около и под 40 на сто. Както става ясно, у нас този процент от живителната течност тече по тръбите към домовете ни, но не е ясно и колко от нея в крайна сметка успява да стигне до драгия жаден потребител. Защото и тези тръби в по-голямата си част са калпави и неподменени. Бързам да уточня още в началото, че в много градове, включително и в столицата, водните дружества преди години бяха дадени на концесия на частни монополни дружества, които уж се клеха, че ще намалят течовете и ще инвестират едни много пари във вехтите ни канализации. Тези дружества писаха и инвестиционни програми, обещаваха чудеса от храбрости, вярно и тук-там понаправиха някой и друг ремонт. Но когато фактите...