Гергана Иванова е израснала край Варненското езеро, където староверци казаци основали своето село Казашко в далечното минало. И дълго време то е било затворена територия за друговерци и другоселци. Тя е първата жена, пробила блокадата на предразсъдъците. През 1949 г. Живка Григорова се омъжила за казака Корней и така повлякла крак за отварянето на местната селска общност. Година по-късно тук се заселват няколко български семейства, водени от дядото на Гергана, които идват от търновските села. Дядо й Георги бил водач на българската общност. Прадядовците й пък били свещеници - поп Михаил бил духовният водач на селяните от някогашния им дом - Горско ново село, Търновско, а другият, поп Добри, повел българите от Мала Азия към България след Освобождението. В семейството на свещеници и водачи крушата не пада по-далече от корена. Затова дедите й са пример за Гергана в живота.Щом се обърне назад, 35-годишната жена казва, че е живяла щастливо. Защото казаците не са общност или религия. Те са свободни хора. "Казачеството е състояние на духа и това ме изпълва с радост, защото съм част от тях",www.moreto.net