Настаняването на деца в институции често е израз на бюрократичен подход за решаване на социалните проблеми, вместо да се разпознават правата на индивидите и да се решават специфичните им нужди. Крайно време е да се придвижим до социалната парадигма на XXI век, базирана на идеята, че всяко дете, всеки възрастен е ценен, че всяко дете е субект, а не обект.