Парламентарно представеният в България „симбиоз" на национализма със социализма се натъква все повече на червен картон не само сред изнервената европейска левица ( която понася негативите в противопоставянето с десните в Брюксел заради сътрудничеството на БСП с „Атака"), но и сред крайно десните във Франция. Краят на спекулациите на Сидеров и компания, че са подобие на западния национализъм, го връща към естествените му корени на проруски проект- тласка го на Изток. Междувременно в лагера на паразитиращите върху бедността, ксенофобията и пълната идейна дезориентация на маргинализирани групи от българското общество кипи въэбуда кой ще се възползва най-добре от нещастието на българите, насочвайки тази клокочеща енергия срещу най-лесната траектория на принципа, на който действат тоалетните, използвайки гравитацията: канализира я надолу към канализацията на низките страсти срещу чужденци ( стига да не са руснаци) и „различни" българи. Българските медии не страдат от бедност, а още по-малко от маргиналост- напротив те маргинализират своите критици, давайки думата обаче на доста странни „птици", борещи се за кацнат в домовете на хората чрез телевизионния екран. Но явно медиите ни са бедни на идеи къде да се позиционират сред шамарите и са също така дезориентирани ( поради това, че им се налага често да гледат на света с превит гръбнак)