Преди броени дни пресата гръмна със заглавия от сорта на „Хвалят ни, нямаме равни по фискална дисциплина“, „Строим магистрали 7 пъти по-евтино от Гърция“.  Това са все хубави статии, които е нормално да трогнат всеки Българин, колкото и беден да е.  През последните години клубът на безработните в България е приел над 300,000 нови члена. Храните поскъпнаха толкова много, че дори и за средният работещ стана трудно да си купува хляб, който вече гони цената от 2лв. Цените на книгите, билетите за театър и кино надвишават 10 лв., а ежедневниците ни с цена от 50 ст. направо се превръщат в източник на духовна храна за изстрадалия Българин.  Цената на е един вестник е от 2 до 4 пъти по-ниска от тази на хляба и съм убеден че на много хора им се е искало да се нахранят с вестници и в съвсем физическия смисъл на думата. Дали всъщност заглавие „Хвалят ни, нямаме равни….“ може да нахрани един обикновен човек?
Българинът е издръжлив. Готов е на всякакви изпитания за да изучи децата си и няма по-голяма награда за него от това да прочете някъде, че хвалят децата му. Това би била най-сладката духовна храна, оправдаваща години на гладуване.  Да си купиш вестник за 50 ст., защото така и така не ти стигат за хляб и да прочетеш, че някой си похвалил Дянков за това, че пенсията ти не е индексирана от години; Да прочетеш, че нашите магистрали са 7 пъти по-евтини от Гръцките, а в същото време да си работил като роб на тези магистрали и да не са ти платили за месеци назад, що за храна е това?  Духовна ли е? Направо ти идва да нарежеш хубавият вестник на порции и да си похапваш от него за закуска, обяд и вечеря….Да видим сега кон боб яде ли?