Първородният ми внук случи на изключителен педагог още с прекрачването на училищния праг. Падна му се за класна ръководителка г-жа Апостолова. Тази жена съчетаваше всичко най-добро, необходимо за учителската професия: блестящ педагогически талант, умел психологически подход към малчуганите, способност с лекота да въвежда невръстните в неизвестността на необозримото познание. Но имаше и нещо повече: беше неимоверно красива – зряла жена, майка, но имаше вид на 19-годишна девойка. Душевната и духовната й същност просто бяха намерили и външен израз в лицето и снагата й. Най-красивата сред колежките си от Н-ското училище.