„Не ме бутай бе, кретен с кретен, не видиш ли, че едва стоя”, се провиква към свой връстник още от стъпалата на автобус 213 възедричка ранобудна столичанка, която въпреки ранния час даже е сколасала да се вапца с всички цветове на дъгата. „Ууу, госпожо, много сте грозна бе, като крокодил сте”, й отговаря с подобаваща любезност опонентът й. Тя обаче не обича да остава капо и допълва с цялата си енергия, която влага в сутрешната свада: „А пък вие, господине, да ви кажа честно, сте рядко неприятен”. Това обичайно общуване в градския транспорт в столицата се разиграва в към 8 часа заранта. Неволно направих паралел с обстановката в обществения транспорт на китния, зелен и красив Портланд, където преди време имах шанса да бъда. И където бях очарована от положителния заряд на безброй усмихнати непознати хора, които оптимистично и ведро се поздравяват с „Добро утро” и това за тях очевидно бе обичайно. Толкоз за обичайностите у нас и отвъд Океана. Пътуването с градския транспорт, който...