Гала-концертът на Ансамбъл „ХОРО“ бе триумф за българската култура далеч зад пределите на родината. „Слънце зайде“... Тази затрогваща народна песен постави началото на премиерата в тъмната ноемврийска вечер, за да освети най-съкровените кътчета на присъстващите в залата със стихията на звученето си. Преминавайки през „Мълчаното“ – един специфичен танц без музика, озвучен единствено от песента на потропващите пендари, зрителите бяха въвлечени чрез “Тъпани“ в последващата динамика и вихъра на танците. Тракийски, родопски, северняшки ритми и шопски надигравания се надпреварваха да се закичат максимално с аплодисментите на публиката. Танцьорите не бяха актьори, а живият български дух, освободен от бутилката. Неподправен възторг, бурни аплодисменти и истинска радост – така най-кратко би могло да се изрази всеобщото настроение.