Бях виждала/срещала Уникалната Рос при добра (все още само виртуална, егати!) приятелка. Един ден тя ни призова да гласуваме в конкурс, в който Роси участваше. Аз по принцип само това чакам - падам си по всякакви конкурси, често участвам и нерядко печеля:) Така че, веднага се метнах да
гласувам за интересните нещица на Роси, съвестно и систематично - почти
всеки ден. Когато видях при нея поста й за това, че ще даде награда - лично направен от нея ангел - нещата ми се сториха предопределени (напоследък го забелязвам лесно). Въпреки това много се изненадах, когато тя - по някаква безумно сложна схема - избра точно моя коментар за печеливш. Предопределени, помните ли?
Скок, пляс, възторжен коментар, благодарствено писмо, даване на адреса си и... зачаках. Ето, че след толкова време, последното "ангелско" място в дома ми си беше намерило перфектния обитател.
През цялото това време г-жа Шанти Клер доволно потриваше ръчички и ни се радваше отстрани. Мляс!Значи, дотук имах налични три ангели.
Този е най-мъничкият, но и най-блестящият:) Стои горе в ъгълчето под таванния шкаф точно срещу входната ни врата. Държи сърчице, посреща гостите ни и пуска само добрите;)
Този пази децата в детската стая:
А този - гълъбчетата (да, нас!) в спалнята:
Само в основната ни стая продължаваше да се вижда едно кабелче, останало неприкрито. За него не бързах, чаках най-подходящият ангел. И ето, че той долетя! Лично за мен! Дори кръстен на мен:) Трогната съм от признанието на Роси, която си е направила труда да ми проучи децата, постовете, темите... Преплела е всичко в уникалния ангел с рокля от ръчно правена хартия от глухарчета, който вече гордо зае мястото си. Вижте го в целия му блясък:
А в пакета имаше и прекрасни ръчни герданчета и медальончета за децата, които им прибрах за времената, когато подобаващо ще ценят истинските неща (Роси, извинявай, но ми повярвай:)
Отново - целувки и толкова много благодаря!!!
