Медийната аутопсия на преждевременния Син покойник е на ръба на абсолютната досада, но ще е непълна без още един детайл. Припомни ми го Мартин Димитров, който след изключването си от СДС се почувствал все едно е починал негов близък роднина. На самия Димитров обаче е добре да бъде припомнено къде беше той на 8 март 2009 г. и във времето след това. И дали след толкова години леко не съжалява, че въпреки автентичното си дясно мислене, не е предпочел тогава да празнува с демократични колежки социалистическия им женски празник. Тази стара история може да се стори на някого прекалено дребна и незначителна, но в нея има поне две „най”. Най-крайното доказателство, че претенциозните обитатели на автентичното дясно пространство са наистина най-демократично мислещите. И че със своето мислене най-много разшириха границите не просто на местния политически, а и на човешкия морал. На въпросната дата, падаше се в неделя и до парламентарните избори оставаха няколко месеца, тогавашният...